“Аз ги гледам (гледах) еднакво.“

Това е изречение, което можем да чуем често, когато родител говори за своите деца, затова как се грижи (или грижил) за тях, както и за различията между тях, въпреки “еднаквото” отглеждане.

И почти винаги е казано с искреност. Родителите обикновено искат да кажат нещо много важно: “Обичам ги еднакво. Давам най-доброто, на което съм способен.“

В същото време, ако погледнем през призмата на системния подход към семейството, ще видим, че еднакво родителство не може да съществува.

Семейството е жива система. То непрекъснато се развива, преминава през различни етапи от жизнения си цикъл, адаптира се към нови обстоятелства и всяка промяна в един негов член променя функционирането на цялата система (Bowen, 1978; Minuchin, 1974).

Затова първото, второто или всяко следващо дете, никога не се ражда в едно и също семейство.

Първото дете се появява в семейство, в което двама души тепърва стават родители. Те изграждат своята родителска идентичност, учат се да разбират нуждите на детето, пренареждат ежедневието си и търсят баланс между партньорската и родителската роля.

Когато се роди второто дете, семейството вече има своя история. Родителите разполагат с повече опит, но и с повече отговорности. Вниманието вече се разпределя между две деца, появява се нова връзка – тази между братята и сестрите, а ежедневната организация, ролите и взаимоотношенията отново се променят.

С раждането на всяко следващо дете семейната система се преструктурира. Променят се отношенията между партньорите, между родителите и всяко от децата, между самите деца, както и начинът, по който семейството функционира като цяло.

Ето защо изречението “Гледахме ги еднакво” не отразява сложността на семейната динамика.

• Различна е възрастта на родителите.
• Различен е професионалният и житейският им опит.
• Различни са финансовите възможности.
• Различни са предизвикателствата, през които преминава семейството.
• Различни са нуждите, темпераментът и личността на всяко дете.
• Дори историческият момент, в който децата растат, е различен.

Всички тези фактори оформят различна семейна среда.

Научни изследвания също подкрепят тази перспектива. Така например, авторите Judy Dunn и Robert Plomin (1991) показват, че братята и сестрите споделят едно домакинство, но не и една и съща психологична среда. Те изграждат различни взаимоотношения с родителите си, заемат различни позиции в семейната структура и преживяват по различен начин едни и същи семейни събития.

В психологията това се описва с понятието “несподелена среда” (nonshared environment) – онези аспекти на средата, които допринасят децата, израстващи в едно и също семейство, да развият различни характеристики и преживявания (Plomin & Daniels, 1987; Dunn & Plomin, 1991).

Вероятно затова, когато пораснат, братята и сестрите понякога разказват толкова различни истории за своето детство.

Всеки е преживял семейството от собственото си място в него.

Като брачен и семеен консултант, също и като родител, вярвам, че въпросът не е дали сме отгледали децата си еднакво.

По-важният въпрос е дали сме готови да приемем, че всяко от тях е преживяло семейството по свой начин.

Защото семейството не е снимка, която остава непроменена.

То е процес.

И с всяко следващо дете този процес създава нова семейна реалност.

Източници

• Bowen, M. (1978). Family Therapy in Clinical Practice. New York: Jason Aronson.
• Minuchin, S. (1974). Families and Family Therapy. Cambridge, MA: Harvard University Press.
• Plomin, R., & Daniels, D. (1987). Why Are Children in the Same Family So Different from One Another? Behavioral and Brain Sciences, 10(1), 1–16.
  https://doi.org/10.1017/S0140525X00055941
• Dunn, J., & Plomin, R. (1991). Why Are Siblings So Different? The Significance of Differences in Sibling Experiences Within the Family. Family Process, 30(3), 271–283.
  https://doi.org/10.1111/j.1545-5300.1991.00271.x
• Dunn, J., Plomin, R., & Daniels, D. (1986). Consistency and Change in Mothers’ Behavior Toward Young Siblings. Child Development, 57(2), 348–356.
  https://doi.org/10.2307/1130585