В работата ми като брачен и семеен консултант, както и в срещите с родители на деца със специални образователни потребности (СОП), често се сблъсквам с въпроси, породени от болка:
„Защо ни се случва това?“
„Ще се оправим ли?“
„Ще бъдем ли някога отново цели?“
Разбира се, страданието, загубата и объркването са част от човешкия опит. Но през годините съм ставала свидетел не само на тежестта, която кризата носи, а и на силата, която може да отключи.
Тази сила има име: посттравматичен растеж.
Какво е посттравматичният растеж?
Докато посттравматичният стрес е добре познат и широко изследван феномен, посттравматичният растеж остава по-малко популярен. А той заслужава вниманието ни.
Посттравматичният растеж е положителна психологическа промяна, която настъпва в живота на човека в резултат на справяне с много трудни обстоятелства. Това не е отричане на болката, нито „позитивно мислене на всяка цена“. Това е процес, в който човек, преминал през криза, започва да изгражда нови ресурси — вътрешни и междуличностни.
- Основни етапи:
Криза или травматично събитие
(напр. загуба, раздяла, болест, житейски преход) - Емоционален срив и дезориентация
(болка, объркване, загуба на контрол) - Търсене на смисъл и разбиране
(въпроси, преоценка на приоритетите, търсене на отговори) - Подкрепа и работа върху себе си
(терапия, разговори, свързване с вътрешните ресурси) - Промяна във възгледите и приоритетите
(нови житейски цели, ценности, гледни точки) - Утвърждаване на новото Аз
(увереност, емпатия, вътрешна сила и по-здрави отношения)
Кризата – край или възможност?
Когато една двойка преминава през конфликт, раздяла или загуба, първата асоциация често е свързана с разпад. Но не всяка криза е разрушителна.
Понякога тя е врата към нова осъзнатост – за себе си, за другия, за нуждите и границите, които досега са били пренебрегвани.
В практиката си виждам как с подходяща подкрепа хората успяват не само да преминат през трудностите, но и да се изградят като едни по-автентични и устойчиви личности. И това не е, защото болката им е била малка. А защото не са останали сами в нея и са били решени на промяна.
Подкрепата като ключов елемент
Посттравматичният растеж не е автоматичен. Той се случва, когато човек:
- има пространство да изрази преживяванията си;
- получава разбиране и емоционална валидизация;
- получи помощ в преосмислянето на случилото се;
- бъде окуражен да види себе си не като „счупен“, а като променен – понякога болезнено, но и по-зряло.
Тук е мястото на терапевта, консултанта, подкрепящия родител, партньора, общността.
…
Животът неизбежно ще ни поднесе трудности. Но как ще преминем през тях — дали ще останем завинаги в болката или ще открием нещо ново в себе си — зависи от ресурсите, подкрепата и смисъла, който изграждаме след бурята.
Кризата не е винаги краят. Понякога е началото.
Ако преживявате лична криза, знайте, че не сте сами. Посттравматичният растеж е възможен. И понякога, най-светлите промени започват в най-тъмния момент.
Може да ви е интересно да прочетете също:
Брачно и семейно консултиране
За “тъмната” страна на клиента/двойката/ семейството – срещата и смисълът
Работа с родители на деца със СОП и Групи за подкрепа-видео
0 Comments