В практиката често се случва следното:
Родителите идват заради “проблемното дете” – тревожно, избухливо, затворено, с трудности в училище.

А детето изобщо не влиза в кабинета. На консултациите идват само родителите.

И след време… поведението на детето се променя.

Без то да е било на терапия.

Защо?

Защото детето не живее само в изолация. То живее в отношения.

Когато партньорите започнат да се чуват истински, когато между тях има повече спокойствие и сигурност, те стават много по-способни:

да чуят и детето си

да разпознаят нуждите му

да прекарат пълноценно време с него

да реагират по-малко импулсивно и повече осъзнато

Случвало ли ви се е да реагирате към детето си по начин, който не ви харесва…точно в момент, когато сте имали конфликт с партньора си? Всъщност, проследявали ли сте връзката между тези две събития? Аз да…и това ми е давало някои отговори…

Когато възрастните са в напрежение помежду си:

детето става по-невидимо

или по-шумно

или “по-проблемно”,

и това има своята функция – така то се опитва да бъде чуто или да прекрати конфликта на възрастните. Но едно дете не бива да поема подобни отговорности, то има да върши много други неща в детството си, които са наистина важни за израстването му.

Често симптомът на детето е езикът или “преводачът” на семейната атмосфера.

Когато двойката започне:

• да говори вместо да мълчи
• да се подкрепя вместо да се напада
• да не въвлича детето в конфликта си

детето вече няма нужда да “носи” напрежението на семейството.

Терапията за двойки не е само за връзката. Тя е и грижа за родителството.

И много често – грижа за психичното здраве на детето.

Понякога най-добрата терапия за детето…е по-добра връзка между родителите му.

Може да ви е интересно да прочетете също:
Адаптацията на семейството към родителството: нови роли, нов ритъм и нови взаимоотношения