Поглед през структурната фамилна терапия на Салвадор Минучин

Семейната динамика често се изгражда и променя неусетно във времето. Едно дете може в даден период да е по-близко с майката, а друго – с бащата.Тази близост не е фиксирана и често се променя във времето според развитието на детето и отношенията в семейството.

Близостта между членовете на едно семейство е естествена част от отношенията. Но понякога тя постепенно започва да променя баланса в системата.

Салвадор Минучин (семеен терапевт) прави важно разграничение между понятията съюз и коалиция.

Съюзът е естествена близост и свързаност. Той не е насочен срещу някого и не изключва останалите отношения в семейството.

Коалицията обаче, включва противопоставяне.
Тя се формира, когато двама членове на семейството започнат да функционират по начин, който оставя трети извън връзката или подкопава мястото му в семейната система.
Понякога това се случва между единия родител и децата.

Как коалициите променят семейната динамика?

Не винаги е напълно видимо. Няма непременно открити конфликти или директно настройване. Но постепенно:

• решенията започват да се случват без единия родител
• емоционалната близост е основно с единия родител
• единият родител се превръща в “този, който разбира”, съответно другият спира да бъде търсен за съвет или насока, или пък мнението му “не се чува”
• другият започва да влиза в ролята на дистанцирания, строгия или “неразбиращия”

Тогава родителят, останал извън тази връзка, често започва да преживява самота, безсилие и гняв.

Под този гняв понякога стои:

• усещане за отхвърляне
• ревност към близостта
• чувство, че няма място
• страх, че губи връзката с децата
• усещане, че семейството функционира без него

И тогава започват опитите да си върне мястото:

• чрез повече контрол
• чрез критика
• чрез настояване
• чрез дистанциране
• чрез избухване

Колкото повече родителят се опитва да възстанови близостта чрез контрол, критика или напрежение, толкова повече отношенията могат да се организират около дистанция и противопоставяне.

Как се създава подобна коалиция?

В структурната фамилна терапия коалицията не се разглежда като резултат от “лошо” родителство или нечии лоши намерения.
По-често тя е опит на семейната система да се справи с напрежение, несигурност или емоционална липса.

Понякога коалицията се формира, когато:

• партньорската връзка е отслабнала
• между родителите има натрупано напрежение или нерешени конфликти
• единият родител се чувства сам в грижата за децата
• единият партньор е емоционално или физически по-отсъстващ
• семейството преминава през хроничен стрес
• има тревожност около детето или неговото развитие
• родителят несъзнателно започва да търси емоционална близост и подкрепа през детето
• детето започва да изпълнява роля, която носи усещане за стабилност или свързаност

Понякога това се случва особено лесно в семейства, в които има високо напрежение, претоварване или продължителна несигурност. Примери за подобно състояние са здравословни трудности, финансов стрес, емоционално изтощение или грижа за дете със специални потребности.

Тогава фокусът на системата постепенно може да се измести от партньорската връзка към връзката родител – дете.
Детето постепенно може да бъде въвлечено в емоционална динамика, която по начало принадлежи на възрастните.

Какво се случва с детето?

Когато детето попадне в коалиция с единия родител, то може да се чувства разкъсано в лоялността си към двамата родители.

Дори никой да не го изисква пряко, детето може да усеща:

• че трябва да избира страна
• че трябва да защитава единия родител
• че близостта с единия означава дистанция от другия
• че носи отговорност за емоционалния баланс в семейството.

Това е твърде голяма тежест за едно дете.

Салвадор Минучин обръща внимание, че децата не бива да изпълняват ролята на емоционални партньори, посредници или защитници на възрастните.

Детето има нужда да остане дете. Да усеща, че възрастните могат да понесат напрежението помежду си, без то да бъде въвличано в него.

Как фамилната терапия може да подкрепи семейството?

Целта на терапията не е просто да има “по-малко конфликти”.

По-важно е:

• родителската двойка да си върне мястото като основна подсистема
• границите между ролите да станат по-ясни
• детето да бъде освободено от ролята на коалиционен партньор
• близостта с детето да не изисква изключването на другия родител
• семейството отново да функционира като система, в която има място за всички.

Защото зад гнева на “изключения” родител много често стои не липса на любов, а болезнен опит отново да принадлежи.

……

Източници:

• Minuchin, S. (1974). Families and Family Therapy. Cambridge, MA: Harvard University Press. Psychosomatic Families
• Minuchin, S., Rosman, B. L. & Baker, L. (1978). Psychosomatic Families: Anorexia Nervosa in Context. Cambridge, MA: Harvard University Press.
  
  Може да ви е интересно да прочетете също:
  Когато стресът застава между партньорите
  Брачно и семейно консултиране
  Връзките не се разрушават изведнъж – те се променят постепенно, чрез начина, по който общуваме всеки ден.