Една от основните области, в които са съсредоточени научните и практическите ми интереси и дейност, е свързана с родителския стрес. Пресечната точка между специалната педагогика и семейното консултиране, аз намирам в родителският стрес при родителите на деца със специални потребности. Информация относно детското развитие се намира все по-лесно. Родителите се интересуват от това как да бъдат максимално полезни на децата си и как да ги подкрепят в развитието на уменията им. Този интерес обаче е както полезен, така и в известна степен предпоставка за поява на притеснения относно развитието на детето или за това дали родителят се справя достатъчно добре с ролята си на такъв. Потокът от информация относно родителството ни залива ежедневно-от социалните мрежи до вежливи роднини и съседи със своите съвети. Тези и други фактори са повод за поява и увеличаване на стреса у родителите.

За родителския стрес не се говори много, но той е факт и част от живота на повечето родители. Какво го повишава и еднакъв ли е при всички родители?

Първо да уточним какво е стрес?

В литературата се откриват различни дефиниции за стрес. Част от тях са:

„състояние на духа“, включващо както мозъците, така и телата на тези, които изпитват неблагоприятни, отрицателни и/или застрашаващи състояния (McEwen et al., 2012).

Родителският стрес е сложен набор от неспецифични, устойчиви и значими предизвикателства, свързани с една от най-важните задачи на родителите-грижата за тяхното дете.

Стресът е особен тип връзка на индивида с околната среда, която индивидът оценява като поставяне на определени изисквания или прекомерно разширяване на неговите ресурси и по този начин застрашаване на благополучието му (Lazarus & Folkman, 1984).

Родителски стрес при родители на деца с и без специални потребности

Родителството на дете с типично развитие най-общо включва загриженост за растежа и развитието, поведенческите и социални проблеми на детето, емоционалното му благополучие и финансовите отговорности. Изброени в едно изречение, всъщност тези области изискват значително внимание от страна на родителите и са свързани с много отговорности.

Редица изследвания документират по-високи нива на стрес при родителите на деца с нарушения в развитието, отколкото при родители на деца с типично развитие (Hodapp et al., 2003; Johnson et al., 2003; Baker-Ericzen et al., 2005). Екип от изследователи установяват с тест Индекс на родителския стрес (Parental stress index) при над 40% от родители на деца с особености в развитието нива на стрес над 85-ия персентил, което показва значителен родителски стрес (Webster et al., 2008).

Освен гореизброените грижи, свързани с детето, изследвания документират, че родителите на деца със специални потребности изпитват също:

повече симптоми на депресия.

по-малко социална подкрепа от приятели и роднини.

по-големи брачни трудности.

чувството, че са разтегнати отвъд границите си/ способностите си.

усещане, че изискванията на ситуацията, в която се намират, са по-големи от ресурсите, с които разполагат.

трудности при намиране и организирация на подходяща терапия за децата си – родителите са натоварени със задачата да организират и намерят подходяща медицинска, образователна подкрепа или други необходими услуги за детето си.

сблъсък с неясни прогнози относно здравето и развитието на своето дете, чести медицински и други специализирани прегледи, препращане от един специалист на друг, и неясни насоки за конкретните стъпки, които е необходимо да предприемат, за да установят с точност състоянието на детето си и какво всъщност е необходимо да направят, за да го подкрепят по най-добрия начин.

трудности в ежедневието поради специфичното състояние на детето.

В какво се изразява подкрепата за родителите на деца със специални потребности?

От гледна точка на системното семейно консултиране, подкрепата за родители на деца със специални потребности, се изразява в:

Помощ при откриване на силните страни на семейството

Разширяване и създаване на адекватни семейни ресурси

Подкрепа в адаптирането към състоянието на детето

Разработване на представа за действителното дете в контраст с желаното

Постигане на балансирана представа за детето

Развитие на по-голяма чувствителност към потребностите на детето, разпознаване на сигналите, които то подава – изграждане на сигурна привързаност

Преглед на семейните вярвания относно различието и поставянето им в настоящата ситуация.

Може да ви е интересно да прочетете също:
Конфликти в двойката – могат ли конфликтите да сближават и заздравят връзката?