Когато едно дете среща трудности в поведението, развитието, общуването или адаптацията, вниманието естествено се насочва към него. Търсим специалист, оценяваме уменията му, определяме какво му е трудно и започваме работа върху конкретните области, в които има нужда от подкрепа.

Това е важна част от процеса. Но понякога не е достатъчна.

Детето не се развива отделно от своето семейство. То расте в система от отношения, в която всеки член влияе на останалите. Промените в поведението и развитието на детето неизбежно се отразяват на родителите, на отношенията между тях, на братята и сестрите и на ежедневния ритъм на цялото семейство.

И обратното – начинът, по който семейството реагира на трудността, също може да повлияе върху преживяването и поведението на детето.

Това е една от основните идеи, които ме водят, когато се срещам със семейства.

Когато вниманието се насочи само към детето

При наличие на трудност семейството често постепенно започва да организира ежедневието си около нея. Така например, ако детето трудно приема промени, семейството може да започне да избягва определени ситуации. Ако има силни емоционални реакции, родителите могат постоянно да се опитват да предотвратят следващата криза. Ако има затруднения в училище, значителна част от разговорите вкъщи може да започнат да се въртят около домашните, оценките и поведението.

С времето това може да промени начина, по който семейството функционира.

Понякога родителите започват да имат различни виждания за това как трябва да реагират. Единият може да настоява за повече структура и граници, а другият да се опитва да намали напрежението чрез отстъпване. В други случаи цялото внимание постепенно се насочва към детето с трудности и останалите членове на семейството остават на заден план.

Това не означава, че някой е направил нещо неправилно.

Когато едно семейство се изправи пред продължителна трудност, неговите членове естествено се опитват да намерят начин да се справят. Някои стратегии помагат за определен период, но с времето могат да се превърнат в част от самия проблем.

Затова е важно да не търсим виновник, а да разберем как се е формирал определен модел на взаимодействие и как той може да бъде променен.

Детското поведение има контекст

Едно и също поведение може да има различно значение в различен контекст.

Дете, което отказва да изпълнява инструкции в училище, може да се държи по различен начин у дома. Дете, което често избухва, може да има значително по-малко трудности в среда, в която изискванията са ясни и предвидими. Поведение, което изглежда като “инат”, понякога може да бъде свързано с трудност при преходи, претоварване, недостатъчно развити умения за саморегулация или невъзможност детето да изрази по друг начин своето преживяване.

Затова е важно да разграничаваме поведението от причините и функциите зад него.

Това е особено важно при деца със специални образователни потребности, при които поведението може да бъде начин за комуникация на потребност, дискомфорт, претоварване или липса на необходимото умение.

Детето не само реагира на средата – неговото поведение променя и реакциите на хората около него.

Така постепенно може да се създаде повтарящ се цикъл.

Детето се затруднява → възрастният повишава контрола → детето се съпротивлява още повече → възрастният увеличава натиска → напрежението нараства → поведението се засилва.

В друг случай цикълът може да изглежда различно:

Детето изпитва трудност → родителят се опитва да предотврати всяко напрежение → изискванията постепенно намаляват → детето има все по-малко възможности да упражнява определено умение → трудността се запазва.

В тези ситуации няма един човек, който “причинява” проблема. Има взаимодействащ модел, който се е установил във времето.

Родителският стрес също е част от “картината”

Продължителните трудности на детето могат да бъдат изключително натоварващи за родителите. Това е особено видимо, когато ежедневието включва множество терапии, срещи със специалисти (когато детето има нужда от такива), трудности в детската градина или училището, проблеми със съня, храненето, поведението или социалното участие.

Когато родителят е продължително изтощен, неговите ресурси за спокойно реагиране намаляват. Това не е въпрос на желание или на “добро” и “лошо” родителство. Когато човек е под силен и продължителен стрес, способността му да остава спокоен, гъвкав и последователен се променя.

Затова преживяването на родителя също е важна част от “картината”.

В работата със семейства има значение не само какво се случва с детето, но и какво се случва с възрастните около него.Това как те преживяват трудността, какво означава тя за тях, как се променят отношенията им и какви ресурси остават достъпни за семейството.

Да погледнем отвъд “проблемното дете”

Разглеждането на семейния контекст не означава да отричаме индивидуалните особености на детето.

Напротив. Оценката на развитието, когнитивните способности, комуникацията, сензорната преработка, социалните умения и адаптивното функциониране може да бъде изключително важна за разбирането на неговите потребности.

Но резултатите от оценката са само част от това, което се случва в семейството.

Важно е да се види как тези характеристики се срещат с конкретната семейна и социална среда.

Едно дете може да има реална трудност с комуникацията, но начинът, по който възрастните отговарят на опитите му за общуване, може да подпомага или да затруднява развитието на това умение.

Дете може да има затруднения със саморегулацията, но структурата на ежедневието, предвидимостта и начинът, по който възрастните реагират при ескалация, могат да променят значително преживяването му.

Дете може да има нужда от повече подкрепа, но едновременно с това да има нужда и от възможности за самостоятелност.

От “Какво му има?” към “Какво му е необходимо?”

Една от важните промени в професионалния поглед към детските трудности е преминаването от търсене на дефицита към разбиране на потребността.

Това не означава да пренебрегнем трудността. Означава да я разглеждаме като информация.

Когато едно дете не успява да изпълни дадена задача, е важно да разберем не само какво не може, но и какво би му помогнало да успее.

Когато поведението му се променя, е важно да разгледаме не само самото поведение, но и условията, при които то се появява.

Когато семейството е в постоянен конфликт около детето, е важно да видим не само кой какво прави, а какъв модел се е формирал между всички участници.

Този начин на мислене позволява да се търсят решения, които не са насочени единствено към “поправяне” на детето, а към създаване на среда, в която то може да развива своите умения и семейството може да функционира с повече спокойствие и предвидимост.

Разбиране на семейната динамика

Когато говорим за влиянието на семейството върху детето, съществува риск родителите да чуят посланието като обвинение.

Но целта не е да се открие кой е “виновен” за трудността.

Взаимното влияние в семейството не означава, че родителите са причинили проблема. Означава, че отношенията и начините, по които всички реагират един на друг, могат да бъдат част от разбирането на случващото се.

Ако трудността се разглежда единствено като характеристика на детето, възможностите за промяна изглеждат ограничени до това детето да бъде “коригирано”.

Ако я разглеждаме като част от по-широка система от отношения, среда и взаимодействия, се появяват повече възможности за разбиране и работа.

Понякога в процеса на работа се оказва важно да се види как се променят отношенията между родителите след появата на трудността.

Друг път се откроява начинът, по който цялото семейство започва да се организира около потребностите на едно дете.

В други случаи става видимо колко малко пространство остава за партньорската връзка, за братята и сестрите или за самите родители.

Тези процеси не са непременно очевидни за семейството, докато не бъдат разгледани в контекста на неговата история и настоящите отношения.

Семейството като част от решението

Когато работим с дете, не работим само върху конкретно умение или поведение. Работим и за това детето да може да използва тези умения в реалния си живот – у дома, в училище, сред връстници и в отношенията с близките си.

Затова подкрепата е най-пълна, когато детето и семейството не се разглеждат като две отделни системи.

Детето има свои индивидуални особености и потребности.

Родителите имат свои ресурси, ограничения и преживявания.

Семейството има своя история, отношения и начини на справяне.

А средата поставя свои изисквания и възможности.

Когато тези елементи бъдат видени едновременно, трудността престава да бъде само “проблемът на детето” и се превръща обща задача на семейството и специалистите. Целта вече не е единствено детето да се държи по различен начин, а да да се създадат условия, в които детето да може да се развива, родителите да могат да го подкрепят, а отношенията в семейството да останат пространство за близост, сигурност и взаимност.

Понякога зад поведението на детето стои не един проблем, а цяла мрежа от преживявания, отношения и обстоятелства. Когато погледнем тази мрежа, детето престава да бъде единственото място, в което търсим причината. А семейството престава да бъде мястото, в което търсим вината.

Остава пространство за разбиране. Пространство за детето – такова, каквото е. Също и за родителя с неговите тревоги, умора, надежди и ресурси. Както и за отношенията между тях, защото именно в отношенията се случват промените.
…

Ако усещате, че трудността на детето постепенно се е превърнала в трудност за цялото семейство, не е необходимо първо да имате готово обяснение за случващото се.

Понякога първата стъпка е да има място, в което то да бъде разгледано заедно.

В работата ми като семеен консултант и специален педагог това пространство е място за разбиране на детето, семейството и отношенията между тях – без обвинение и без предварително готови отговори.

Може да ви интересно да прочетете също:
Когато бързаме да разберем, спираме да слушаме
Понякога “поправяме” детето… без то изобщо да е влизало в кабинета…
Когато семейството се променя: адаптация, подкрепа и партньорство след раждането на дете