Освен специален педагог и семеен консултант, аз съм и майка на две деца – момче на 4г. и момиче на почти 4 месеца. Знанията и разбиранията ми за родителството, семейните отношения и развитието на детето, са базирани както на образованието, практиката и постоянния ми интерес към получаване на нова информация по тези теми, също и на личния ми опит. Разбира се, старая се да прилагам наученото в отглеждането на своите деца, понякога успешно, понякога не съвсем :). В личните ми контакти с други родители получавам въпроси за неща, които явно им правят впечатление, но не разбират защо държа на тях или защо ги правя. Ще се опитам тук да отговоря на някои от тях.

Защо не даваш шоколад/ сладко на детето си?

Това е въпрос, който са ми задавали много пъти по отношение на сина ми. Той сега е на 4г. и яде ограничено количество и определен вид захарни изделия. Не е ял никакво сладко (вкл. кремчетата, които се предлагат в детските кухни) може би до към 2-годишна възраст. Между 2-3г. ядеше обикновени бисквити, след което започнах да давам обикновени вафли. За първи път опита шоколадов бонбон към 3г.6м. В момента яде доста по-разнообразни видове сладко, но в малки количества. (напр. 1 кексче, тип мече или 1 вафла). Свикнал е, че първо се яде плод и след това друго сладко. Позволявам например шоколадово яйце, но той сам не желае да го изяде цяло, а го дели в продължение на няколко дни. Евентуално може да хапне няколко хапки торта на рожден ден, но когато е лека и няма шоколад. В повечето случаи изобщо не желае.

Защо го ограничавах?

Първоначалната ми цел беше да изградя у него хранителни навици и най-вече желание за хапване на плодове (от здравословна гледна точка). Предлагах плод като междинна закуска или след обяд. Не намирах подходящ момент да предложа например вафла. Давах сметка, че вероятността да иска вафла вместо ябълка е голяма. Не исках да поема този риск. 

Грижа за зъбите – Едва ли някой обича да ходи на зъболекар, а мисълта да се наложи да заведа детето си на 2 или 3г. на зъболекар, истински ме притесняваше. Не си представях как ще стои мирно, за да му оправят някой кариес, а и не исках да му причинявам този стрес и болка. Също и от чисто естетическа гледна точка почернелите зъби ме притесняват.

Захарта възбужда нервната система – последствията от яденето на сладко са освен върху физиката на човек и върху психиката му. Когато става въпрос за малко дете, психическото състояние е много крехко и най-малкият дразнител може да е повод за сътресения. Така например сладкото възбужда нервната система, последиците от което могат да бъдат лош сън (късно заспиване, често събуждане), нервност (по-често викане, сърдене, тръшкане). Това са неща, които не са приятни както за родителите, така и за самите деца и водят след себе си различни тревоги.

Пристрастяване – пристрастяването към сладко е абсолютно реално и възможно по обясними от науката причини. Яденето на сладко води до повишаване на серотонина (хормон на щастието). Т.е. ядем сладко и се чувстваме по-щастливи. Съвсем обяснимо е тогава да го търсим. Това се свързва и с горното – влошаване на съня и поведението.

Ползи от захарта – освен, че е вкусно, истински ползи все още не съм открила. Захарта засища, но не дава никакви витамини, минерали, фибри или други полезни вещества на организма. Т.е. захарта има само енергийна стойност (калорийна), но не и хранителна.

Според СЗО ( Световна здравна организация ) добавената захар не бива да надвишава 5% от общия калориен прием за деня. За деца до 4-годишна възраст няма препоръка за прием на захар, а за деца от 4 до 6г. е до 19 гр. на ден, като количеството се увеличава според възрастта.

Със сигурност има още причини, поради които не е препоръчително сладкото да се консумира от малки деца. Все пак, хапването в ограничени количества не би довело до кой знае какви вреди, тогава когато родителят е сигурен, че може да държи положението под контрол. 🙂 За мен този момент настъпи малко преди 4-тата година на синът ми, когато вече знаех, че обича да яде плодове (сам търси), има изграден навик да мие зъбите си, не изпитва особено желание да яде сладко и не успява да изяде по-голямо количество, от това, което аз смятам за приемливо.

Към част 2 – За екраните
Към част 3 – за изборът