Понякога в терапията – както при двойки, така и в индивидуалната работа – процесът върви добре. Има разбиране, има напредък, има усещане за промяна. И точно тогава, неочаквано, се появяват “старите” модели – познати конфликти, реакции, начини на комуникация, които сме мислили, че вече сме преодолели.

Наскоро в кабинета си чух изречението:

“На нула сме. Пак сме в началото. Ужас.”
Казано с гняв, разочарование, безсилие…

Това често плаши. Понякога носи усещането, че всичко постигнато се е изгубило.

Но това не е провал на терапията.

Това е част от процеса на устойчива промяна.

Дългогодишните модели не могат да изчезнат изведнъж. Те са изграждани и “пазени” с години – чрез опит, преживявания, защити и вярвания за това “Кой съм аз” и “Какъв е светът около мен.”. Няма как за кратко време да започнем да мислим, чувстваме и реагираме по напълно различен начин. Промяната изисква време.

И още нещо важно – тя не се движи права линия.

Много често “старите” механизми се появяват именно в моменти на криза. Когато нещо ни разклати, когато сме под напрежение, когато ни боли или ни е страх – тогава автоматично се връщаме към познатото. Не защото не сме научили нищо ново, а защото новите начини все още не са достатъчно укрепнали в нас.

В такива моменти психиката ни търси бърз достъп до сигурност – дори тя да е позната, но неработеща.

И това е напълно човешко.

Разликата обаче е в това какво се случва след това. Дали оставаме в стария модел, без да го забележим…или започваме да го разпознаваме и да си казваме: “Това не ми помага. Това не работи добре за мен/ за нас.”

Когато започнем да виждаме ясно тези свои реакции и да ги оценяваме като неудовлетворяващи, това означава, че вече сме направили важна крачка. Появява се осъзнатост. Появява се избор.

А именно там започва реалната промяна.

Не в това никога повече да не се връщаме към старото, а в това все по-бързо да го разпознаваме и постепенно да изграждаме нови, по-подходящи начини за справяне.

С време. С практика. С търпение към себе си и към другия.

Затова ако в труден момент се уловиш, че реагираш “по стария начин”, не бързай да го приемаш като провал. Може би това е просто знак, че си в процес – и че новото тепърва се изгражда.

И това е напълно достатъчно, за да продължиш напред.