През изминалия уикенд (21-22.06.25г.) се проведе Първата национална конференция по психотравматология. Имах щастието да бъда част от лекторите. Това събитие дойде в много добър момент, няколко месеца, след като заедно с Боби (Борислава Мечева – системен психотерапевт) представихме част от дейността си и разсъжденията си по посока семейна динамика в семейства на деца със СОП. С Боби започнахме съвместната си дейност преди малко повече от 1 година, когато аз имах нужда от нейната подкрепа като супервизор, тогава, когато стартирах групите за подкрепа и взаимопомощ. С времето, тази супервизия се измени в едно общо търсене на отговори, наблюдение, разсъждения вече не само над груповия процес като такъв, а в опит да обясним на себе си, а след това и да споделим с аудитория, как функционира семейството, тогава, когато има дете със СОП. По време на нашите разговори, фокусът ни едновременно се разширява все повече, но и търсенията ни стават все по-конкретни.

Темата ни беше “Резилианс в семейства на деца със СОП през призмата на системната фамилна терапия”.

През какви етапи преминават родителите и партньорската двойка? Как се променят взаимоотношенията? Как около трудността, семейството и отделните личности (родителите) променят историите за себе си и своето семейство, и градят нови умения. Фокусът ни основно е върху всичко около трудността – какво има там? Как семействата се развиват около предизвикателството да имат дете със СОП? Или – как се изгражда устойчивост и нови умения за справяне? Кои са тези фактори, които допринасят този процес да се случва?

Уъркшопът ни включваше дейност, през която се опитахме да потопим ауторията в процеса, който наблюдаваме и се опитахме да структурираме – свързването със себе си (често през самоизолацията), свързване с партньора, с разширения кръг – усещането, че принадлежа към обществото, че има и други “като мен” и че дори мога да допринеса със своя опит, умения, личности качества.

За мен беше много приятна възможността, след уъркшопа, да поговоря с много колеги, които работят с деца със СОП и техните родители, и които споделиха как работят те, какви трудности срещат и какви идеи имат. Подкрепата към цялото семейството и родителите става все по-важна тема и все повече специалисти работят в тази посока.

Благодаря отново на БАПС (Психология на травмата и стреса) за възможността да бъда част от тяхната първа конференция, както и да се срещна с колеги от други терапевтични направления! С нетърпение ще очаквам следващите ни срещи!