Тази част от личността си, която клиентът ревностно пази, дори от терапевта си, може да бъде ключът, който да му помогне в личностното му израстване – откриването на нови житейски смисли, вдъхновение, мотивация, умения, по-добро себепознание и постигане на вътрешен мир. Всичко това, неминуемо ще подобри и взаимоотношенията му в семейството и околните. 

Коя е тази “тъмна” страна на личността?

Всеки човек може да влага различен смисъл в този израз, но се отнася за минали действия, мисли или характеристики на личността, които приема за негативни. Това може да бъде несигурност в себе си, породена от отхвърляне, срам, травма от миналото. Може да бъде някакъв неразрешен конфликт, който подхранва чувство на гняв или отмъстителност. Обикновено това са вътрешни мисли и емоции, които човек иска да скрие от света и никой да не научава за тях. Те се отразяват на взаимоотношенията, на чувството за удовлетвореност, на увереността в себе си и други аспекти от живота, но сякаш няма обяснение от какво са породени. А обяснение има, просто срещата с причините може да е силно нежелана. 

Защо е важно да разкрием тази страна от себе си по време на терапия?

Изключително ценно в терапевтичния процес е когато клиентът бъде автентичен. Целта на терапията е клиентът да се почувства удовлетворен и най-просто казано-по-щастлив. По-щастлив във взаимоотношенията си или със самия себе си. Дори и най-добрият терапевт не би могъл да разпознае всички преживявания на своя клиент, ако не бъде допуснат до тях. Възможно е да има усещане или дори сигурността, че има още нещо, до което не успява да достигне и да знае, че то е значимо, но без позволението на клиента, би било невъзможно да работи с тази “невидима” страна. Терапевтът може да има своя хипотеза, по която да се опита да работи, но процесът е двустранен и за успеха на терапията еднаква отговорност имат както терапевтът, така и клиентът. 

Разкриване на “тъмната” страна в няколко стъпки:

1. Разпознаване и посочване на скритите емоции – да разбера какви са негативните емоции, които изпитвам, кои са моите слаби страни, кое в себе си считам за негативна черта и дори срамна?

Клиентът и терапевтът могат заедно да изследват тази страна на личността на клиента, чрез открит разговор или чрез търсене на повтарящи се модели в миналото на клиента. Тук е добре да се подходи с чисто любопитство, с цел да се узнае нещо ново, което би свършило добра работа в процеса на терапия. Това е нещо, което обичайно не правим в ежедневния живот и в срещите си с приятели, терапията е времето и мястото, когато е възможно, смислено и безопасно да направим. 

2. Откриване на първоизточника на “тъмната” страна

Неслучайно тези скрити черти са там. И тук е мястото да си кажем, че за да са там, значи има повод за тях, а сега е времето да намерим и причините, и да ги превърнем в наш съюзник по пътя към себепознанието и търсене на по-добър начин на съществуване. Това може да се случи чрез поглед към минали събития, анализиране на семейната динамика, разсъждения върху вярванията, които клиентът има. 

3. Приемане на своя НЕперфектен образ – да приемем някой наш близък с негативните му черти,изглежда нормално. Казваме си “Е, никой не е перфектен”. Но можем ли да приемем, че ние имаме негативни страни? Тук е времето да го направим. Да подходим със състрадание към самите себе си и да приемем, че “понякога не се справям”, “понякога изпитвам гняв”, “понякога съм слаб” и т.н. Това приемане може да бъде възможно тогава, когато превърнем тези моменти на признание и осъзнаване, като възможности да опознаем по-добре себе си и да потърсим промяна. Така, ще имаме шанса да подобрим ситуацията, в която се намираме и самите себе си. 
   
4. Състрадание към себе си

Споменато в горната точка, състраданието към себе си е нещо, за което рядко мислим. Умеем да състрадаваме на другите, но правим ли го за самите си? Да си дадем време, тогава, когато имаме нужда, да признаем, че не сме достатъчно добри в нещо, че имаме нужда от подкрепа или да си дадем почивка. Признаването, приемането и състрадаването към себе си, са грижата за себе си, за която много се говори, но не винаги в пълна яснота какво точно означава. 

5. Неосъждаща среда – в терапевтичния процес е важно да се създаде среда на доверие, усещане за сигурност и липса на осъждане или упрек. Терапевтът не е там, за да оценява постъпките на своя клиент. Оценката винаги е субективна и според личните вярвания, които е твърде вероятно да се различават от тези на клиента. За това не би било уместно и ползотворно за клиента, ако търси или получава оценка. Терапевтът е там, за да изследва, заедно със своя клиент, причините, поради които клиентът усеща определени събития, преживявания или взаимоотношения като негативни. Да потърсят възможната промяна, която да донесе удовлетворение и мир за клиента. 
   

Впускането в по-дълбоко опознаване на себе си е дълъг процес, изпълнен със съпротиви, необходимост от време, мотивация и постоянство. Това може да бъде непостоянен процес. Клиентът може да има нуждата от време, за да възприеме отделните частици, които е “видял”. Срещата с “тъмната” ни страна, умело заровена в най-дълбоките недра на душите ни, изисква смелост и решителност. С подкрепата на специалист тази среща може да бъде изпълнена със смисъл, чрез който “сблъсъкът” да се разгледа като положително действие. 

Може да ви е интересно да видите:
Индивидуално консултиране
Как протича консултацията с мен
Семейни и индивидуални ценности и как различията могат да повлияят на взаимоотношенията между партньорите?