„Няма нищо в разума, което по-рано да не е било в нашите сетива – освен самият разум.“
Готфрид Лайбниц
Информацията преминава през нашите сетива
Всяка информация, която достига до мозъка ни, първо преминава през нашите сетива за зрение, слух, осезание, обоняние, вкус, равновесие. Умът запаметява и доразвива информацията, получена чрез съответните сетива и по този начин се формира процес на познанието. За да можем да си представим колко значимо е развитието на сетивата ни, ще ви дам пример с човек, който се ражда напълно сляп. Той не може да вижда форми, цветове, светлини, пейзажи, да се наслади на картина или скулптура. Такъв човек не може да запамети нищо, което може да бъде само визуално. Не може да мисли и разсъждава за нещата от визуален аспект и да се доближи дори минимално до реалността за тях. Същото се отнася и за човек, който е лишен от слух или има друг дефицит на сетивност. Всяка невъзможност да се приеме сетивна информация съответства на неспособност да се получи някакъв вид познание и придобиване на представа за дадени аспекти от реалността. За щастие зрително или слухово затруднените хора, компенсират дефицита си чрез останалите сетива и успяват да живеят пълноценно. Разбира се, това се случва и благодарение на адаптирането на средата, в която живеем.
Тук обаче темата за важността от развитие на сетивата се отнася за случаите, когато те могат да бъдат усъвършенствани.
Защо развитието на нашите сетива е важно?
Не добре развитата сетивност води до повредено възприятие и съответно неправилно запаметяване на данни от паметта. Оттам и неправилни идеи и размисли. Как на практика влияе всичко това в ежедневието ни? Във всяка професия са необходими добре развити сетива. Например художникът не би могъл да нарисува картината си, ако зрението му не е добре развито, ако не разпознава цветове, нюанси, форми и в същото време няма добра координация между ръката и окото си. Тялото и умът ни участват във всяка една дейност. За всеки аспект на живота ни е необходима добра координация между крайниците и сетивата ни и не поотделно, а в съвкупност. За това е необходимо да тренираме и развиваме всичките си сетива.
Ще дам пример защо развитието на сензориката е важна при бебетата, като използвам за пример процеса на проговаряне. Проговарянето е сложен и дълъг процес, за който отговарят 2 зони в нашия мозък – зоната на Вернике и зоната на Брока. Вернике отговаря за разбирането, а Брока за изразяването на речта. Преди да проговори, детето трябва да е натрупало достатъчно информация за речта, за да може да я използва. Чрез слуха си то чува дума и запаметява нейното звучене. Трябва да разбере какво означва тази дума и едва след това би могло да я прозинесе и използва правилно. Това, разбира се е съвсем опростено обяснение на иначе сложния процес на проговаряне. В него обаче, можем да видим, че без добре развита слухова сетивност процесът на проговаряне изобщо не може да започне. Развитието на паметта и разбирането, са процеси, свързани с всички сетива. Това отново ни показва колко свързани са сетивата и как е важно да развиваме цялата сензорна система.
Обобщение
Сетивата са основен източник на информация за света и за това е важно да се стремим, чрез различни игри и занимания да развиваме сензориката на бебето и детето. Само така то ще има пълен набор от „средства“, под формата на добре развити сетива, за да развива мисленето, въображението, паметта, идеите си и т.н., и ще има възможност да избере и усвои дейностите, към които има интерес и да се усъвършенства в професия, която избере като възрастен.
Подходящи игри за сензориката са такива с пластилин,пясък, вода, тактилно килимче, сензорна дъска и много други.
Може да ви е интересно да разгледате също:
Сензорни занимания
0 Коментара