Двама души могат да споделят един дом, едно ежедневие, общи планове и отговорности, но да имат съвсем различно усещане за отношенията помежду си.

За единия ежедневието може да е изпълнено с напрежение и задачи, които сякаш никога не свършват. Другият може да има усещането, че прави достатъчно, но усилията му остават незабелязани. Единият търси повече разговори и близост, а другият предпочита да се отдръпне, за да се справи със собственото си напрежение.

Така в една и съща връзка могат да съществуват две различни реалности.

Понякога партньорите започват да се разминават не защото не се интересуват един от друг, а защото оценяват ситуациите през различен опит и различни очаквания. Това, което за единия е естествена проява на грижа, за другия може да изглежда като намеса. Мълчанието може да бъде начин за справяне с напрежението за единия, но да се преживява като отхвърляне от другия.

Различията невинаги са проблемът. Трудността идва от начина, по който двамата се отнасят към тях.

В партньорските отношения всеки носи своята семейна история. Начинът, по който сме виждали родителите си да разрешават конфликти, да изразяват обич, да разпределят отговорностите и да се справят с трудностите, често остава част от представите ни за семейство.

За единия близостта може да означава споделяне и постоянно присъствие, за другия – доверие и свобода. Единият може да очаква проблемите да се обсъждат веднага, а другият да има нужда от време, преди да говори за тях. Нито една от тези потребности сама по себе си не е неправилна. Но ако останат неизказани, лесно могат да се превърнат в източник на взаимно разочарование.

Особено видимо това разминаване става в периоди на промяна, като например- появата на дете, смяна на местожителство, професионални трудности, финансова несигурност, заболяване в семейството. Обстоятелствата са общи, но въздействието им върху всеки партньор може да бъде различно.

Понякога единият се опитва да запази обичайния ритъм на семейството, докато другият преживява сериозна промяна в себе си. Единият има нужда от подкрепа, а другият също се чувства изчерпан. И двамата могат да имат основания за неудовлетворението си, но да не успяват да разпознаят трудността на другия.

В тези ситуации разговорите често се превръщат в опит да докажем собствената си гледна точка. Обсъждаме кой е направил повече, кой е по-уморен, кой е започнал спора и кой трябва да направи първата крачка. Така вниманието се насочва към защитата на собствената позиция, а не към разбирането на случващото се между двамата.

И тук вероятно ще можем да забележим повтарящия се модел на взаимодействие. Например, единият настоява за разговор, защото усеща дистанция. Другият се отдръпва, защото преживява настояването като натиск. Колкото повече единият търси контакт, толкова повече другият се дистанцира. И колкото повече се увеличава дистанцията, толкова по-настойчив става опитът за сближаване.

В един момент вече не става дума само за първоначалния повод. Двамата са попаднали в повтарящ се начин на общуване, в който реакцията на единия предизвиква реакцията на другия.

Промяната може да започне не с намирането на конкретно решение или с опита да убедим другия в собствената си позиция, а с разговор, който сближава – разговор, в който партньорите успяват да споделят преживяванията си и да се чуят истински. Да попитаме, вместо да предполагаме. Да изслушаме, без веднага да обясняваме защо другият не е прав. Да можем да кажем какво ни липсва, без това непременно да бъде отправено като обвинение.

И може би най-трудното – да приемем, че преживяването на другия е различно от нашето, без това да обезценява собственото ни.

Не е необходимо партньорите да виждат всичко по един и същи начин. Но е необходимо да могат да говорят за различията си и да търсят разбиране отвъд собствената си позиция.

Какво се случва между нас, когато толкова много искаме да бъдем разбрани, че преставаме да чуваме другия?

Може да ви интересно да прочетете също:
Когато бързаме да разберем, спираме да слушаме
Не сме само двойка – трите вида отношения във връзката
Да останеш себе си, когато си близо до другия