Колко често посягате към телефона, докато някой ви разказва нещо?

Вероятно повечето от нас биха отговорили: “Само за секунда.”

Именно тези “няколко секунди” са във фокуса на все повече научни изследвания. Разглежда се начина, по който използваме технологиите и как това постепенно може да промени възможността ни да присъстваме един за друг.

Това явление вече има своето наименование – partner phubbing – ситуация, в която човек насочва вниманието си към телефона, докато е в общуване с партньора си, който, от своя страна преживява това като пренебрегване.

Не става въпрос за телефона

Телефонът сам по себе си не е проблем.

Той ни помага да общуваме, да работим, да намираме информация и да поддържаме връзка с хората, които обичаме.

Въпросът е какво се случва, когато устройството започне редовно да прекъсва моментите, в които изграждаме емоционална връзка.

Това могат да бъдат съвсем обикновени ситуации:

• поглеждаме известие, докато партньорът ни разказва нещо
• отговаряме на съобщение, докато детето иска да ни покаже нещо важно
• посягаме към телефона по време на вечеря или разговор.

Всяка една от тези ситуации сама по себе си изглежда незначителна. Но когато се повтарят често, те могат постепенно да променят начина, по който хората преживяват отношенията си.

Какво показват научните изследвания?

През 2025 г. е публикуван най-големият до момента метаанализ по темата. Той обединява резултатите от 52 научни изследвания, включващи близо 20 000 участници.

Анализът показва, че хората, които по-често преживяват пренебрегване от партньора си заради телефона, съобщават за по-ниска удовлетвореност от връзката, по-слабо усещане за близост и повече конфликти. Изследванията също така показват връзка с повишена ревност и по-ниско качество на взаимоотношенията.

Важно е да отбележим, че това са данни за връзка между явления, а не доказателство, че телефонът сам по себе си е причината за проблемите. За качеството на отношенията почти никога няма само един определящ фактор.

Защо няколко секунди имат значение?

Една от концепциите, които все по-често се обсъждат в научната литература, е partner responsiveness – способността да забелязваме, разбираме и откликваме на емоционалните потребности на човека до нас.

Когато някой ни разказва нещо важно, обикновено не очаква да намерим решение на проблема му.

По-често очаква да усети, че е чут.

Да почувства, че в този момент вниманието ни е насочено към него.

Изследванията показват, че именно усещането дали партньорът е емоционално достъпен и откликва на преживяванията ни е един от факторите, които стоят зад удовлетвореността от връзката. Когато вниманието многократно се прекъсва, това усещане може постепенно да отслабне.

Как се подсилва дистанцията?

В семейното консултиране говорим за процеси, а не за отделни събития.

Емоционалната дистанция рядко се появява изведнъж. Обикновено тя се развива постепенно – през многократните моменти, в които вниманието е насочено другаде, разговорите остават недовършени или човекът до нас има усещането, че не е истински чут.

Това не означава, че всеки поглед към телефона вреди на връзката. Важно е по-скоро какъв модел се изгражда между партньорите. Когато подобни моменти станат ежедневие, те могат да променят начина, по който двама души преживяват близостта помежду си.

Когато телефонът се превърне в част от дистанцията

В практиката ми като брачен и семеен консултант често срещам следният модел: единият партньор споделя, че вечер, когато има възможност за общо време, другият е физически до него, но вниманието му е насочено към телефона. Постепенно това може да създаде усещане за самота и липса на свързаност във връзката.

Понякога същите двойки говорят и за трудности в интимността. Когато липсват внимание, разговор, емоционална близост и усещане за взаимност, желанието за физическа близост може да намалее.

Така партньорите могат да попаднат в повтарящ се цикъл: единият се отдръпва, защото не се чувства чут и важен, а другият преживява това като отхвърляне. В крайна сметка и двамата могат да се почувстват самотни във връзката.

В тези ситуации телефонът рядко е единствената причина за проблема. По-често той се превръща в израз на нуждата от внимание, присъствие и емоционална свързаност.

За размисъл

Може би въпросът не е точно колко време прекарваме на телефона, а дали хората, които са до нас, усещат, че могат да разчитат на вниманието ни, когато имат нужда от него.

В близките отношения присъствието не означава просто да бъдем в една и съща стая. То означава другият да преживява, че в този момент е важен за нас.

---

Използвана литература

Ni, N., et al. (2025). A meta-analytic study of partner phubbing and its antecedents and consequences. Frontiers in Psychology.

Han, Y., et al. (2025). Young adult partner phubbing and relationship satisfaction: The mediating role of attachment anxiety and the moderating role of constructive conflict coping style. Frontiers in Psychology.

Roberts, J. A., & David, M. E. (2016). My life has become a major distraction from my cell phone: Partner phubbing and relationship satisfaction. Computers in Human Behavior.