Как системното мислене променя начина, по който гледаме на конфликтите във връзката и семейството?

Случвало ли ви се е да си обещаете, че този път разговорът ще бъде различен?
Че ще обясните по-спокойно. Че ще се опитате да чуете другия. Че няма да реагирате по стария начин.

И въпреки това след няколко минути отново се оказвате в познатия спор.

Едни и същи думи. Същото напрежение. Същото усещане, че не сте разбрани.

Постепенно може да започнем да вярваме, че причината е в характера на другия:

“Той просто не ме чува.”
“Тя винаги реагира така.”
“Детето е инатливо.”
“Проблемът е, че другият не иска да се промени.”

Много хора започват да търсят семеен терапевт или брачен и семеен консултант именно в моменти, когато усещат, че конфликтите се повтарят, а опитите им да разговарят и да се разберат не водят до промяна.

Ами ако конфликтът не се ражда единствено от това какви сме като хора?

А ако той се създава и поддържа от начина, по който взаимодействаме помежду си?

Това е един от въпросите, към които ни насочва системното мислене*.
*Системното мислене е един от основните подходи, използвани в семейното консултиране и семейната терапия. То ни помага да разберем не само какво се случва с отделния човек, а и как взаимоотношенията между хората влияят върху начина, по който преживяваме и решаваме конфликтите.

От търсене на виновник към разбиране на модела

Когато сме в конфликт, естествено е да търсим причина.

Кой започна?
Кой прекали?
Кой трябва да промени поведението си?

Този начин на мислене обаче, ни поставя в позиция на противопоставяне. Всеки защитава своята гледна точка и доказва защо неговата реакция е основателна.

Системният подход предлага друга перспектива.

Той ни кани да преместим погледа си от отделния човек към отношението между хората.

И така от “Кой е проблемът?”

започваме да питаме: “Какъв е моделът на комуникация/ взаимоотношения, който се случва в двойката/ семейството?”

Системното мислене разглежда семейството и близките отношения като взаимосвързана система. Всеки човек влияе на останалите, а реакциите на останалите от своя страна влияят върху него. Това не означава, че човек не носи отговорност за своите действия. Означава, че ако искаме трайна промяна, е важно да разберем не само кой какво прави, а и как това влияе на другите и какво предизвиква в отговор.

Както отбелязва Murray Bowen, семейството функционира като емоционална система, в която тревожността, близостта и дистанцията се разпределят и влияят върху начина, по който членовете взаимодействат помежду си (Bowen, 1978).

Конфликтът често е повтарящ се цикъл

Една от най-важните идеи в системния подход е, че конфликтите рядко са поредица от отделни случки. По-често те представляват повтарящ се модел.

Например:

Единият партньор търси разговор, близост или знак, че е важен за другия.

Другият се чувства притиснат и се отдръпва.

Отдръпването увеличава тревогата и несигурността на първия човек, който започва да настоява още повече.

Така се създава цикъл, в който и двамата партньори страдат. Единият преживява другия като недостъпен. Другият преживява партньора си като прекалено изискващ. В крайна сметка и двамата остават с усещането, че не са разбрани.

Този тип повтарящи се емоционални цикли са централен фокус в подхода на Sue Johnson – създател на емоционално фокусираната терапия за двойки (EFT). Според Джонсън много от конфликтите между партньорите не са само заради конкретната тема, по която спорят. Под повърхността често стои по-дълбок въпрос:

“Важен ли съм за теб?”
“Мога ли да разчитам на теб?”
“Ще бъдеш ли до мен, когато имам нужда?”

Когато двойката започне да вижда не партньора като враг, а повтарящия се цикъл като трудността, се появява пространство за промяна (Johnson, 2019).

Когато един човек носи видимия проблем

В практиката на семейното консултиране и терапия често се случва един човек да изглежда като носител на проблема.

Това може да бъде:

• дете с поведенчески предизвикателства
• родител, който се чувства изчерпан
• партньор, който се отдалечава
• член на семейството, който изглежда “причината” за напрежението

Системният подход не отрича преживяването на този човек.

Той задава още въпроси:

Какво се случва около него?
Как реагират останалите?
Каква роля е започнал да заема всеки член на семейството?

Salvador Minuchin обръща внимание на значението на семейната структура – начина, по който членовете на семейството са свързани, какви са границите между тях и как се организира взаимодействието (Minuchin, 1974).

Промяната не започва с това да “поправим” един човек, а с това да разберем как системата функционира и как всеки участва в нея.

Какво се променя, когато започнем да мислим системно?

Системният поглед не дава лесни отговори.

Той не казва:

“Никой няма вина.”

Не казва и:

“Всички са еднакво отговорни за всичко.”

Той предлага по-сложно, но често по-полезно разбиране:

• че конфликтите се поддържат от взаимодействията между хората
• че зад реакциите често стоят нужди, страхове и опити за свързване
• че промяната на един човек може да повлияе на цялата система
• че разбирането често е първата стъпка към промяната

Както посочват Paul Watzlawick и колегите му, човешката комуникация винаги се случва в контекст на взаимоотношение – ние не просто обменяме послания, а постоянно влияем един на друг чрез начина, по който общуваме (Watzlawick, Beavin & Jackson, 1967).

Конфликтът като възможност за разбиране

Конфликтът често се преживява като знак, че нещо във връзката е нарушено. Понякога обаче той е сигнал. Сигнал за неудовлетворена нужда, за липса на близост, за трудност да бъдем чути, за промяна, през която семейството преминава.

Когато започнем да гледаме на конфликтите системно, въпросите постепенно започват да изглеждат различно:

“Как да накарам другия да се промени?”

се превръща в:

“Какво се случва между нас и как можем да участваме по различен начин?”

Именно там често започва възможността за ново разбиране и промяна.

Семейният терапевт и ролята му в процеса

Когато хората търсят помощ от семеен терапевт или брачен и семеен консултант, често идват с усещането, че трябва да бъде намерено решение на конкретен проблем.

В процеса на работа обаче фокусът постепенно се разширява.

Вместо само да се търси отговор на въпроса “Кой е прав?”, се изследва:

“Какво се случва между нас?”
“Какъв модел се повтаря?”
“Как можем да създадем различен начин на свързване?”

Целта не е да бъде открит виновникът, а да се създаде пространство за разбиране, промяна и по-здравословно взаимодействие.

…

Използвана литература

Bowen, M. (1978). Family Therapy in Clinical Practice. New York: Jason Aronson.

Johnson, S. M. (2019). Attachment Theory in Practice: Emotionally Focused Therapy (EFT) with Individuals, Couples, and Families. New York: Guilford Press.

Minuchin, S. (1974). Families and Family Therapy. Cambridge, MA: Harvard University Press.

Watzlawick, P., Beavin, J. H., & Jackson, D. D. (1967). Pragmatics of Human Communication. New York: W. W. Norton & Company.

McGoldrick, M., Carter, B., & Garcia-Preto, N. (2016). The Expanded Family Life Cycle: Individual, Family, and Social Perspectives. Boston: Pearson.

Read more: Защо едни и същи конфликти се повтарят? Може да прочетете също:: Защо едни и същи конфликти се повтарят?

Когато стресът застава между партньорите

Връзките не се разрушават изведнъж – те се променят постепенно, чрез начина, по който общуваме всеки ден.