Когато говорим за близост, често си представяме двама души, които се разбират добре, имат сходни ценности и гледат в една посока. И това, разбира се, има значение.

Но в работата с двойки все по-често си мисля колко важно е не само в какво си приличаме, а какво правим с различията помежду ни.

Защото различията са неизбежни.

Двама души могат да се обичат много и въпреки това да имат съвсем различни представи за това как изглежда близостта, как се показва любов, как се разрешава конфликт, как се вземат решения или какво означава да бъдеш добър родител.

И тези различия невинаги са случайни.

Всеки от нас идва със своята история.

Семейството, в което сме израснали, ни е показало по свой начин какво означава да бъдеш близък с друг човек. От него сме научили как се говори за трудните неща, как се изразява обич, как се преживява гняв, как се поставят граници, как се разпределят отговорностите.

След това идват личният ни опит, предишните отношения, преживените загуби и разочарования, средата, в която сме живели, и всичко онова, което постепенно е оформило представите ни за хората и за самите нас.

Затова двама души могат да седнат на една и съща маса и да виждат две различни реалности.

Едно поведение може за единия да означава грижа, а за другия – контрол.

Мълчанието може да бъде начин да се успокои, но да бъде преживяно от другия като отдалечаване.

Необходимостта от разговор може да изглежда като желание за близост, но и като натиск.

Когато не разбираме откъде идва различието, лесно започваме да го приемаме лично.

И тогава вместо да опознаваме човека до себе си, започваме да го оценяваме през собствената си мярка.

Това не означава, че всяко различие трябва да бъде приемано или че любовта може да преодолее всичко.

Има различия, които поставят важни въпроси пред една връзка. Но има и такива, които просто изискват повече любопитство, повече разговор и способност да видим, че зад реакцията на другия стои история, различна от нашата.

Може би устойчивостта на една връзка не се определя от това колко еднакви са двама души.

А от способността им да създадат общо пространство между две различни истории.

Не е необходимо да имаме еднакво минало, за да изградим общо настояще. Но е необходимо да имаме желание да разбираме откъде идва човекът до нас.

д-р Полина Даскалова-Петкова

Брачен и семеен консултант | Специален педагог

София, кв. Гео Милев

Може да ви е интересно да прочетете също:
Защо едни и същи конфликти се повтарят?
Телефонът между нас: как екранът променя близостта във връзката?